Книжарница

Новини и събития

Оценка на “Голямото четене” - мнения на (не)случайни читатели

 „Голямото четене” ... е обърнато не към четящия, а към малко четящия човек. И в това няма нищо лошо, напротив. Всяка провокация, която буди интерес към книгите, е добра. Проблемът започва, когато започнат спекулациите. Предварително известно е какви книги ще спечелят подобна класация, определяна от масовия читател – тоест от слабо четящия човек.

Самият въпрос вече изключва участието на четящите по стотина книги годишно (и то в продължение на години, че и десетилетия). На детинското питане „кой е вашият любим роман” може да отговори или тийнейджърска публика, или човек, прочел максимум стотина книги в живота си. (Отделен въпрос е, че и сред 100-те, и сред 12-те класирали се книги има не само романи.) Участници в такива допитвания ще са хора, които ще посочат книгите, които задължително са учили в училище (т.е. изборът е направен от някой друг вместо от тях), или книги, по една или друга причина, популярни в момента – често защото наскоро са били екранизирани и филмът (сериалът) е имал успех. Ако Голямото четене бе правено през 80-те години, в десетката щяха да се мъдрят „Птиците умират сами” или „Робинята Изаура”.

  (Даниела Горчева, издател и главен редактор на излизащото на български език сп. „Диалог”, Холандия) 

 

Смятам, че кампанията “Голямото четене” е изкуствен начин да се подтикнат хората към четене. Тя не може да постигне целите си, първо, защото използва “идиотска” рекламна стратегия. Хората, които четат, четат по принцип, а тези, които не четат, не могат да бъдат привлечени към четенето по този начин. Второ, смятам, че напред са класирани книги, които едва ли имат такова значение за много от хората и едва ли са най-добрите в литературно отношение. Не вярвам, че с подобни кампании можете да накарате един ученик, тийнейджър, да чете. Особено с такъв тип рекламни клипове като този, в който Дракула сърба доматена супа. Това не е моята представа за книгите. Самата кампания според мен няма нищо общо с литературата! В нея не е втъкана идеята за художествена литература, за нейния смисъл и идеи. Много от книгите се предлагат от временни, модни съображения. “Майсторът и Маргарита” е нещо, което сега е “модно” сред хората. Едни от “тежките мисли”, когато тръгваше камиона ли, рейса ли от София, т.нар. “Пътуваща библиотека”, бяха изказани от такива „титани” на мисълта и „експерти” по литература като Бойко Борисов, Борислав Михайлов и др.

Напоследък сред по-младите българи е много моден национализмът – в неговия най-профански вариант. Според мен повечето от хората, които са гласували за “Време разделно” или за “Под игото”, може да са започвали да ги четат, но не вярвам да са ги дочели докрай. Но понеже защитават някакви “национални идеали”, те гласуват за тях.

(Дамян Лисичков, ученик 12 клас, 35 СОУ “Д. Войников”, София)

 

Кампанията “Голямото четене” е като всяка друга българска кампания – симулация, че у нас може да има обществен живот. Достатъчно е да я сравним с начина, по който е извършена в родината й – Великобритания. Стотици читателски клубове, дискусии и четения в библиотеки и книжарници... А знаете ли как е у нас? Можете ли да ми споменете поне една библиотека, включила се в кампанията? Аз знам от ръководството на Столична библиотека, че са опитали, но са ударили на камък. Това е само пример.

             (Д-р Йордан Ефтимов, литературен критик)

 

Видях книгите, които излизат като първи 12, и мисля, че не е възможно хора, които четат, да изберат точно тези 12 книги от цялата световна литература. За тях са гласували по-скоро хора, които случайно са попаднали или им е била рекламирана дадена книга. И те са я избрали.

Освен това “Време разделно” е една ефектна книга, но тя не е добра книга. Когато бях на 18 години казвах: “О, колко хубава книга!” Но човек, който чете, той се развива и на 22 вече мисли по друг начин. В класацията е и “Майсторът и Маргарита” – това е една много хубава книга и аз я харесвам, но за да се появи само тя от цялата руска литература – явно в това има нещо случайно, станала е модна по някакво време и един по-широк кръг са я прочели и тя е изплувала отгоре.

(Весела Огнянова, психолог)

 

По материал от вестник "Банкер" (от февруари 2009 г.)

Автор - Емил Басат

Отговорите на анкетираните са публикувани със съкращения. 

 


Вход за потребители

потребител:

парола:

Забравена парола
Защо да се регистрирам?

Новини и събития

Културни и други събития

Представяне на книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки"

На 27 януари, от 18 ч. във Военния клуб в София ще бъде представена книгата на Румен Данов - "Българските освобождения.

Интервю с ДЕЯН ЕНЕВ

Писането е споделяне Докато свят светува, споделянето ще е истинската спойка между хората - казва известният

Откъси от книги

"Българските освобождения. Изгубените поуки" - РУМЕН ДАНОВ

Миналото е сблъсък на умрели версии. Която оцелее, възкръсва и това остава за поколенията... Историята на поредния

"Спомени за хора, камъни и риби" - БОРИС ХРИСТОВ

Смъртта ни праща често своите послания - върви подире ни и връзва скъсаните нишки на Съдбата; държи ни за

"Гравьор на сънища" АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ

Наско Х. Слезе на острова за любовни истории само с едно сребърно ключе в джоба. Върху дръжката му имаше релеф