Книжарница

Новини и събития

Предисловие от "Светът в криза", сборник с политически анализи, издание на "Оксиарт"

КЪМ ЕДИН ПО-БЕЗОПАСЕН СВЯТ

Джефри Хау

Тази книга обединява може би най-изтъкнатата група американски и британски държавници, събирани някога между две корици, които за първи път изразяват с дълбоко убеждение откровените си мнения за тревожния курс на световните събития. Аз ги помолих да участват и съм им изключително благодарен за това, че се отзоваха.

Това са американци с историческо значение – Картър, Шулц, Кисинджър, Бжежински, Карлучи, Скаукрофт, Нън и Лугър, заедно с мнозина други и от двете партии. При­съдата е ясна: бъркахме през последните осем години, нека се поправим навреме за едно президентство, което ще върне Америка към традиционните £ ценности на мира, който засяга всички народи, и към използването на сила само като най-крайно средство. Приносите от британска страна сочат в абсолютно същото направление.

Книгата е в голямата си част осъждане на международната политика от последните осем години, която независимо от добронамереността си беше най-нестандартната и най-наивната в новата американска и британска история. Тази политика легитимира непредизвикани войни, които причиниха ненужната смърт на десетки хиляди цивилни и хиляди храбри мъже и жени войници; тъй като се отклони от предишните ограничения, тъй като отбягваше дипломацията за сметка на силата с катастрофални краткосрочни и дългосрочни резултати. Доволни сме, че тези години са почти изцяло зад гърба ни, те заплашваха да превърнат Запада в злодея на международната политика.

Изразените тук становища са още по-полезни заради държавническия, спокоен, въздържан, добре аргументиран и премерен начин, по който са изложени. Преди всичко те са конструктивни: един манифест от препоръки; защото не са изказани от обичайните антиамерикански левичари, дори не и от либерали: те са написани от бивши високопоставени държавни служители, републиканци, демократи, и от някои техни британски колеги, като много от тях са пряко отговорни за  прекратяването на Студената война.

Всъщност от много години се тревожа все повече от посоката, в която поемат международните отношения. Вместо да стъпят върху колосалното постижение на края на Студената война, твърде много хора на Запад бяха обсебени от много по-дребни заплахи (най-вече базирани в Близкия изток и илюстрирани от ужасната трагедия от 11 септември), като ги преувеличиха извън всякаква мярка и по този начин усилиха опасности, които дотогава бяха повече или по-малко удържими, по-конкретно в Ирак и Афганистан. Както ни напомнят тук двамата бивши президентски съветници по националната сигурност – Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, онова бяха дни, в които с натискането на едно копче десетки милиони хора можеха да бъдат унищожени в ядрена война. Макар че днешните заплахи за сигурността остават крайно сериозни и несъмнено трябва да се захванем с тях, не може реално да им се придава същата степен на важност. Днешната така наречена „война срещу тероризма“ засега едва ли издържа сравнение с която и да е от двете световни войни или със самата Студена война. Като външен министър на Обединеното кралство по времето на Маргарет Тачър, когато посрещах­ме Михаил Горбачов при първото му съдбоносно посещение на Запад, мога да свидетелствам, че атмосферата тогава беше много по-мрачна, отколкото е днес.

Работейки заедно с бившия посланик на САЩ в Ор­ганизацията за икономическо сътрудничество и развитие Едуард Стрийтър и с двама британски колеги – Ричард Райдър и Робърт Харви, поканих високопоставени политически фигури от двете страни на Атлантика да изложат размишленията си в една кратка книга с ­практически препоръки как да се изтръгнем от това отчаяние и да сграбчим големите възможности, предоставени от ХХІ век – вероят­но най-вълнуващия в цялата история на човечеството досега. Ентусиазмът, с който те откликнаха, и жарта във възгледите им отразяват критичността на днешния исторически момент.

Всичките „двадесет мъдреци“ имат огромен опит. То­­ва са: един бивш американски президент – демократ; два­ма бивши държавни секретари – републиканци; двама бив­ши британски вицепремиери (един от тях – аз ­самият – бивш външен министър, другият – бивш министър на отбраната); един бивш британски министър на енергетиката; четирима бивши президентски съветници по националната сигурност (един демократ, трима републиканци); бивш американски министър на отбраната – републиканец; бивш републикански председател на Комитета за външните отношения на американския Сенат; бивш председател на Комитета за въоръжените сили на американския Сенат – демократ; бивш помощник-министър на отбраната на САЩ; бивш американски посланик в Китай и Саудитска Арабия; бивш началник на британската дипломатическа служба; бивш началник на електрическата мрежа на САЩ и настоящ председател на Комитета за чиста енергия на ООН; бивш заместник-началник на МИ6; най-изтъкнатият академичен експерт по отбраната на Обединеното кралство; бивш член на Комитета по външни отношения на Камарата на общините; двама изтъкнати британски журналисти.

Още по-важно от техния опит е способността им, като фигури над всекидневните борби, да говорят свободно, без да се съобразяват с ограниченията на поста си или страха да не навредят на кариерите си. Това са напълно безпристрастни мнения на някои от най-изтъкнатите имена в сферите на външната политика и отбраната, събирали се на едно място в последните години. Идеята беше да се допринесе към дебата точно навреме, за да му отдели внимание бъдещата администрация на САЩ – която и партия да поеме поста през 2009 г. Ние не споделяме възгледа, че следващото американско правителство просто ще продължи политиката на сегашното. Напротив, често политиката на една администрация е бивала променяна от следващата. Съединените щати са изпълнено с живот общество, и то общество, което се учи от грешките си.

За съжаление статии от други държави не можаха да бъдат включени в диалога, тъй като тогава той би бил твърде разпилян. Връзките между Обединеното кралство и Съединените щати са достатъчно значими сами по себе си – не на последно място заради ролята им за по-голямото сближаване между САЩ и Европа – така че ние смятаме, че на този етап нашите препоръки биха имали по-полезно въздействие, ако се ограничат до тези две страни. Надяваме се, че по-нататък ще бъде възможно да продължим и да разширим още диалога.

Истински забележителното в тези есета – от служили на най-високите постове американци (републиканци и демократи), както и от британските им колеги – е широтата на тяхното съгласие по това какво е нужно да се направи. Става дума не за стерилни анализи на грешките на миналото, а за далновидни, практически препоръки, за същински план за действие, който решително разплита непосредствените предизвикателства и гледа оптимистично напред към едно бъдеще на безпрецедентни възможности и самоосъществяване не само за малцина – главно в развитите страни, а за голямото мнозинство хора по света. Въпреки че възгледите на всеки автор са изцяло негови и не допълват които и да е други, бих казал, че има забележително съгласие между повечето (не всички) автори по следните точки:

Инвазията на коалицията в Ирак, колкото и добронамерена да я обявяват нейните инициатори, без съмнение се оказа катастрофа (виж есетата на Картър, Хау, Хезълтайн, Бжежински, Фрийман, Хауърд, Дженкинс и Харви), като са налице нарастващи съмнения дали интервенцията в Афганистан, макар и в началото оправдана от атаките от 11 септември, има смисъл (Хезълтайн, Дженкинс, Харви).

САЩ трябва да се ангажират с доста по-многостранен подход, като упражняват дипломатически и икономически натиск и прибягват до сила – ако изобщо го правят – само като най-крайно средство (Картър, Кисинджър, Хау, Хезълтайн, Бжежински, Скаукрофт, Карлучи, Хауърд, Харви).

Тероризмът, въпреки че е много сериозно предизвикателство, не е дори далечно съизмерим с войните между големите държави през последния век, които в крайна сметка заплашваха света с ядрено унищожение (Кисинджър, Бжежински, Скаукрофт, Хауърд). Заплахата не оправдава една официална култура на паника, а още по-малко – ерозирането на гражданските свободи, които са основата на западните общества и които са оцелели при много по-опасни предизвикателства (Картър, Дженкинс, Харви).

Най-голямата заплаха за сигурността днес вероятно произлиза от опасността за разпространение на ядрени оръжия, от ядрените запаси (все още в бойна готовност) и от произтичащата от това възможност терористични групи да се сдобият с ядрено оръжие или с „мръсна бомба“. Нито една страна не може напълно да се защити от тази заплаха, но перспективата за подобно развитие може – и трябва – да бъде значително намалена чрез много по-последователен строг режим на неразпространение (Картър, Кисинджър, Шулц, Роуън, Бжежински, Скаукрофт, Нън).

Налице е голяма потребност Съединените щати и Русия да съкратят все още големите си запаси от ядрени оръжия, дори може би с перспективата за пълното им премахване, като условие за глобалното приемане на режим на неразпространение (Картър, Шулц, Роуън, Нън).

Проблемът за реформирането на успешни, но нуждае­щи се от преустройство институции от времето на Сту­дената война като ООН и НАТО трябва спешно да бъде посрещнат, за да се отрази реалността на един много различен свят, в който генерирането на икономически растеж може решително да премине към Азия и новите „велики сили“. Трябва да се създаде по-консенсусна и ефективна международна структура за сигурност (Шулц, Бжежин­ски, Скаукрофт, Хауъл, Хауърд, Харви).

Съединените щати и съюзниците им трябва да продължат да се стремят към предотвратяване на хуманитарни катастрофи и да подпомагат свободата и демокрацията. Но освен при изключителни обстоятелства това трябва да се прави с икономически и дипломатически средства и много рядко – чрез сила. Различните общества в различни фази на развитие не могат за една нощ да бъдат превърнати в демокрации без риск от огромно страдание, подобно на преживяното в Ирак. Това не е цинична „политика на практическата полза“[1]; това е човещина и здрав разум (Картър, Хау, Кисинджър, Хауърд, Алън).

Съединените щати и Европейският съюз трябва да се примирят с издигането на големи нови сили по света – Ки­тай, Индия, Япония, Бразилия и Мексико, а един ден – Южна Африка и Нигерия. САЩ си остават несъмнено най-мощната военна сила, но те не могат да принуждават други да изпълняват нарежданията им. Все пак те могат да убеждават и да водят със силата на примера (Кисинджър, Карлучи, Хау, Хезълтайн, Бжежински, Скаукрофт, Фрий­ман, Хауърд, Харви).

Добрите отношения САЩ – ЕС („големият консенсус“ по думите на Бжежински) са абсолютно ключови за глобалната сигурност и просперитет (Кисинджър, Шулц, Роуън, Хау, Хезълтайн, Бжежински, Скаукрофт, Харви). САЩ са прави да настояват за по-голям европейски ангажимент в сигурността и за по-единен и сплотен външнополитически глас и роля за Европейския съюз, който споделя общо наследство и демократични ценности. Но не всички от британските автори споделят този възглед. Все пак налице е британски консенсус, че Общността има да изиграе важна роля (Хау, Хауъл).

САЩ и Европа трябва най-сетне да признаят необходимостта от много по-големи и продължителни усилия за намирането на задоволително уреждане на израелско-палестинския конфликт (Картър, Хау, Бжежински), ако е нужно – с американски и европейски части като негов гарант.

Русия не трябва да бъде „нито изолирана, нито ухажвана“, както казва Бжежински, а трябва да бъде привличана все повече в западната икономическа и политическа общност (Кисинджър, Шулц, Роуън, Бжежински, Скау­крофт, Нън).

Един свят, в който има все по-голямо търсене на енергия, особено сред новоиздигащите се сили, трябва да приеме за приоритет проблема за сигурността на снабдяването с енергия и за честното ценообразуване (Лугър, Терзич, Хауъл).

Глобалното затопляне трябва да се третира като пряка грижа на целия свят. Трябва да се вземат ефективни мерки на широка световна база (а не ограничени само до няколко подбрани западни страни), като същевременно се покаже осъзнаване на потребността да се подобри жизненият стандарт в развиващите се страни. Решенията трябва да насърчават икономическия растеж по света и трябва да бъдат внимателно премислени в светлината на ясни научни доказателства (Шулц, Роуън, Терзич, Скот Плъмър) и при това да се фокусират и върху последиците от глобалното затопляне (Хауъл).

Глобалната икономика вече е донесла огромно повишаване на жизнения стандарт по света и има потенциала да даде много повече. Опасността голяма част от богатствата да останат неизползвани и опасността неравенството между страните и вътре в тях да предизвика отрицателна реак­ция расте бързо. На това трябва да се обърне внимание и на национално, и на международно ниво (Кисинджър, Шулц, Роуън, Бжежински, Скаукрофт).

Съвременните средства за комуникация, в частност интернет, мобилните телефони и телевизията, създават нова „политическа глобализация“, в която образовани или сходно мислещи хора по целия свят могат да действат за обща кауза, споделяйки възгледите си на хиляди мили разстояние. Световното движение в защита на околната среда, антиглобалистките движения и – в екстремна форма – ислямският тероризъм показват това. Глобалните политически организации може би не са далеч отвъд хоризонта (Бжежински, Хауъл).

Обединеното кралство има нужда да се върне към отдавна установените традиции на кабинетно и парламентарно управление и да възстанови, съживи и използва също отдавна спечелилия уважение опит на своята дипломатическа служба и на своите добре обучени и професионални въоръжени сили (Хау, Хезълтайн, Хауъл, Коулс, Харви).

Това са основните теми на тази книга, която – според мен – посочва ясен изход от ширналия се песимизъм, който изглежда да е обзел – напълно безпричинно – много западни правителства, политически фигури и коментатори сега, когато поемаме на път през най-вълнуващото от всички столетия. Аргументите са изложени ясно, честно и, надявам се, четивно, а практическите препоръки са положителни и градивни (виж особено Шулц, Роуън и Нън за ядреното оръжие, Лугър за енергийната сигурност, Терзич за пестенето на енергия, Скаукрофт и Харви за реформирането на международните институции и в един показателно британски контекст, Хезълтайн за отбраната и Коулс за Форин офис). Вярвам, че този анализ и тези препоръки предлагат път към по-безопасен свят.


[1] „Realpolitik“ – политика, базирана върху разпределението на силите, а не върху идеали, морал или принципи; често е свързвана с името на Хен­ри Кисинджър. – Бел. ред.

 


Вход за потребители

потребител:

парола:

Забравена парола
Защо да се регистрирам?

Новини и събития

Културни и други събития

Представяне на книгата "Българските освобождения. Изгубените поуки"

На 27 януари, от 18 ч. във Военния клуб в София ще бъде представена книгата на Румен Данов - "Българските освобождения.

Интервю с ДЕЯН ЕНЕВ

Писането е споделяне Докато свят светува, споделянето ще е истинската спойка между хората - казва известният

Откъси от книги

"Българските освобождения. Изгубените поуки" - РУМЕН ДАНОВ

Миналото е сблъсък на умрели версии. Която оцелее, възкръсва и това остава за поколенията... Историята на поредния

"Спомени за хора, камъни и риби" - БОРИС ХРИСТОВ

Смъртта ни праща често своите послания - върви подире ни и връзва скъсаните нишки на Съдбата; държи ни за

"Гравьор на сънища" АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ

Наско Х. Слезе на острова за любовни истории само с едно сребърно ключе в джоба. Върху дръжката му имаше релеф